Іван НизовийБолгарія (переклад з Георгі Джагарова)
2003 България Земя като една човешка длан... Но по-голяма ти не си ми нужна, Щастлив съм аз, че твойта кръв е южна, Че е от кремък твоят стар Балкан. Какво, че виха вълци и чакали Из твоите полета и гори? С онез, които бяха с теб добри, Ти бе добра, но злите не пожали. Земя, като една човешка длан... Но счупи се във тази длан сурова Стакана с византийската отрова И кървавия турски ятягян. Търговци на тютюн и кръв човешка Продаваха на дребно твойта пръст, Но паднаха под теб с пречупен кръст, Че беше малка ти, но беше тежка. И стана чудо: смертю смерт поправ, Усмихнаха се чардаклии къщи И заплющяха знамена могъщи, И път се ширна - радостен и прав. Сега цъфтиш! Набъбва чернозема Под ласкавите български ръце, Дъхти на здравец твоето лице И нова песен вятърът подема. Земя, като една човешка длан... Но ти за мен си цяло мироздание, Че аз те меря не на разстояние, А с обич, от която съм пиян! © Іван Низовий |
Всі права застережені, твір охороняється Законом України „Про авторське право і суміжні права”
Написати відгук в книгу гостей автораУ випадку виникнення Вашого бажання копiювати цi матерiали з серверу „ПОЕЗIЯ ТА АВТОРСЬКА ПIСНЯ УКРАЇНИ” з метою рiзноманiтних видiв подальшого тиражування, публiкацiй чи публiчного озвучування аудiофайлiв прохання не забувати погоджувати всi правовi та iншi питання з авторами матерiалiв. Правила ввiчливостi та коректностi передбачають також посилання на джерело, з якого беруться матерiали.